Караоке на димитрова

Есента на мама Всяка есен се заричам да се върна тук. Мама чака под асмите, гасне всеки звук. Дълго, дълго тя се взира в пътната врата чака стъпките ми леки в есента ... 2 Някой ден ще я целуна, но кога - не знам Свети кратко жълта дюля в майчината длан Пада слънце като пръстен в бавната река. Мама тихо се прибира в есента 2